Информацията се предава във вид на сигнали. Когато разговаряме с други хора, ние улавяме звукови сигнали. Когато гледаме през прозореца, окото ни приема светлинните потоци, отразени от обектите на околната среда. Светлинният поток също е сигнал.
А как се съхранява информацията? За да се съхрани, тя трябва да се кодира. Информацията винаги се съхранява във вид на кодове. Когато записваме нещо в тетрадките си, ние всъщност кодираме информацията с помощта на специални символи. Тези символи са познати на всички - те се наричат букви. Добре ни е известна и системата на такова кодиране - това е обикновената азбука. Жителите на други страни записват същите думи по друг начин (с други букви) - те имат своя азбука. Можем да кажем, че те имат друга система за кодиране. В някои страни вместо букви се използват йероглифи. Това е още по-сложен начин за кодиране на информацията.
Звуците също може да се кодират. Вие добре познавате една такава система за кодиране - мелодиите може да се записват с ноти. Това не е единствената система за кодиране на музика. В далечното минало в Русия са записвали музика с помощта на друга система от знаци.
Може да се съхранява не само текстова и звукова информация. Изображенията също може да се съхраняват във вид на кодове. Ако разгледате едно изображение през лупа, ще видите, че то е съставено от точки - това е ака нареченият растер. Координатите на всяка точка може да се запомнят във вид на числа. Тези числа може да се съхраняват в паметта на компютъра и да се предават на разстояние. Чрез тях компютърните програми могат да покажат изображението на икрана или да го отпечатат на принтера. Изображението може да се направи по-голямо или по-малко, по-светло или по-тъмно, то може да се обърне, наклони или разстегне. В тези случаи казваме, че изображението се обработва от компютъра, но всъщност компютърните програми променят числата, с които отделните точки са представени в паметта на компютъра.