Това са най-простите алгоритми, с които започва изучаването на всеки процедурен ЕП. Действията, записани в такива алгоритми се изпълняват само по веднъж и то само в реда, в който са описани. Практически такива задачи се срещат много рядко, но всъщност линейната структура, така наречената "верига", участва като съставен елемент във всеки по-сложен алгоритъм. Когато една променлива ще бъде използвана в изчисленията, описани в алгоритъма, нейната начална стойност трябва да бъде зададена предварително. Този процес инициализация. Когато за една променлива не е зададена конкретна начална стойност трябва да бъде зададена конкретна начална стойност, то тази начална стойност е неопределена. В описанието на един алгоритъм не може да се използват променливи с неопределени стойнсоти, защото и резултатът от действията с такива променливи също ще бъде неопределен.
Разклонените алгоритми имат поне една инструкция за разклонение. В резултат на това следва дадена инструкция в един случай следва една инструкция, а в друг случай - друга. Това зависи от входните данни за конкретното изпълнение на алгоритъма. Разклонените алгоритми се делят на циклични и нециклични. Цикъл е участък от алгоритъма, който се повтаря последователно краен брой пъти докато се изпълни определено условие. На практика по-голямата част от алгоритмите са циклични.
Според броя инструкциите, които се изпълняват едновременно:
При последователните може да се изпълнява само една инструкция на алгоритъма. При паралелните в даден момент може да се изпълняват повече от една инструкции.
Те съдържат групи от команди, които се изпълняват многократно. С малък брой команди може да се представи голяма по обем еднотипна обработка на данни. Цикличните конструкции се състоят най-често от три части:
1) Спомагатела - съдържа началните стойности на променливите, необходими на цикъла
2) Тяло - съдържа групата от конструкции, която ще се повтаря
3) Условие за прекратяване или продължаване на цикъла - проверява се необходимостта от следващо изпълнение на цикъла.